Голямата любов

Голямата любов е като буря,

внезапно връхлетяла сила дива 

Опустоши сърцето ти,отмине,

а после тишината те убива.

За нея пишат се романи

с безброй сюжети или теми

Но никой ,никъде не казва,

че тя душата ти отнема.

Поета пише ,че деца не ражда,

но рани незарастващи остава

И макар,че извисява те до Бога,

тя нищо,никога не дава.

Оставя те със длани празни

в душата си да ровиш,да линееш

На чудеса да се надяваш разни,

отново да я срещнеш да копнееш.

ВЕРА ИЛИЕВА

---

Сподели :

 

Ще ме обичаш ли ?

Ще ме обичаш ли още когато

времето остави своя отпечатък по мен

и вместо косите красиви от злато

по лицето се спуска сивкав сатен?

Ще ме обичаш ли още когато

Морно към тебе протягам ръка

и вместо парещо лято

докосваш студена есен-жена?

Ще ме обичаш ли още когато

тревогите ясно по лицето личат

оставили своята диря безжално

там,където докосваше нежната плът?

Ще ме обичаш ли още когато

живота с последни ласки ме обгръща

и едничката ни радост – децата

към свидната ни младост ни връщат?

Ще ме обичаш ли...?

(копирано от нета)

---

Сподели :

 

Спомен

Болезнено зелена тишина,

в която аз от птици оглушавам.

И въздух, като тяло на жена,

безплътна като сън върху морава.

Къде съм слушал този птичи свод?

Кога съм любил това тяло синьо?

Дали в предишен някой свой живот,

през който пак от тука аз съм минал

като душа или пък като плът?

Като какво - дори не помня вече!

Но сигурен съм, нейде в своя път

и тук съм бил в една такава вечер.

С уста съм дъхал тая тишина.

Със глас съм трупал тоя въздух звънък.

Със плът съм любил някаква жена,

безплътна като този залез тънък.

И днес, макар и нов, макар и друг,

за тях се връщам в този свят огромен.

За тях. И като вятъра оттук

минавам, за да взема своя спомен.

Д. Дамянов

---

Сподели :

 

Когато си тръгнем

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни търсят сметка за парите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни броят грамотите, колите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни отчитат тъгите, сълзите.

Когато си тръгнем от този живот,

значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,

все тая е с колко венци сме окичени

и колко сме жертвали кръв или пот.

Едничко е важно -                        .

                           ДАЛИ СМЕ ОБИЧАЛИ!

автор: Мадлен Алгафари

---

Сподели :

 

Тайната на старостта

В първия учебен ден професорът ни се представи и ни накара да сезапознаем с някого, когото не познавахме дотогава. Огледах се, а в същото време една ръка докосна рамото ми – това беше възрастна дама, чиято усмивка караше цялото й същество да грее. 

Тя каза: „Здравей, хубавецо, казвам се Роуз и съм на 87 години, мога ли да те прегърна?”

Засмях се и казах: „Разбира се! Какво правиш в колежа на тази невръстна възраст?” 

Тя шеговито отговори: „Тук съм, за да си намеря богат съпруг, да се омъжа и да си родя две деца”. 

„Не, сериозно“ – попитах аз. Любопитен бях да узная какво я е мотивирало да приеме това предизвикателство на нейната възраст. 

„Винаги съм искала да завърша колеж .” 

Станахме приятели и често си говорехме. Удивителни бяха нещата, които ми казваше тази „машина на времето” и това, че споделяше опита си с мен. Тя се сприятеляваше с всички, с които се запознаваше и живееше на пълни обороти. В края на семестъра я поканихме да говори на банкета ни. Никога няма да забравя онова, което ни каза тя:

„Ние не спираме да играем защото сме остарели – остаряваме, защото спираме да играем.“

Има четири тайни, за да останеш млад, щастлив и да постигаш успех. Трябва да се смеете и да намирате нещо смешно всеки ден. Трябва да имате мечта. Когато изгубите мечтите си – умирате. Наоколо има толкова много умрели хора, които дори не знаят, че са умрели. Има огромна разлика между това да остарееш и да пораснеш.

Ако сте на 19 и лежите в леглото една година и не създадете нищо, ще станете на 20 години. Аз съм на 87 и ако направя това, ще стана на 88. Всеки може да стане по-възрастен. За това не се изискват талант и способности. Идеята е да растеш и непрекъснато да намираш възможности за промяна. Не съжалявайте за нищо. По-възрастните съжаляват не толкова за това, което са направили, а за това, което не са. Единствените, които се страхуват от смъртта са тези, които са изпълнени със съжаления.

След една година Роуз завърши колежа. Една седмица след завършването му тя почина в съня си. Над 2000 колежани бяха на погребението й, за да почетат жената, която ни учеше с примера си, че никога не е твърде късно да бъдеш това, което можеш да бъдеш.

ПОМНЕТЕ, ДА ОСТАРЕЕШ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА ПОРАСНЕШ – ЗАВИСИ ОТ ТЕБ.

---

Сподели :

 

Забравих си чадъра

Забравих си чадъра. Теб не съм.

Теб никога не мога да забравя.

Ноември е. Дъждът се лее вън

и всяка капка в локва кръг оставя.

Прескачали сме локви и преди.

От малки. Ето, още го умеем.

Комините въздишат черен дим.

Студено е. Ще го преодолеем.

Чадърите са нужни за разкош.

Но ти си цялата за мене блясък.

Следите ни са мокри тази нощ.

Различни са от тези върху пясък.

Но в кръгове любовни всеки дъжд

следите ни по локвите превръща.

Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж

достатъчно е само да прегръща.

автор Добромир Банев

---

Сподели :

 

Бяла като цвете

Понякога си бяла като цвете,
и често те ранява някой друг.
Приличаме си много ние двете.
И знам, че вече нямам място тук.

Поглеждам те - стоиш сега и търсиш
едничък знак. И пак ще продължиш.
Обидата, тъгата ще изтърсиш
и тежки думи знам ще премълчиш.

А вятърът те гони. До полуда.
Играе си с косите ти в деня.
Недей да се преструваш ти на друга,
а себе си бъди. До сутринта.

Прекрасна си. И толкова ранима.
Защо не си признаеш и това?
Аз знам, че сила в тебе има,
но нека си останеш пак ЖЕНА.

Жените са тъй крехки в свойта сила
и често го забравят. Но вървят.
А ти си цяла нежността покрила.
По твоя път пак лилии цъфтят.

Десислава Церовска/Звезда Христова/

---

Сподели :