Антиприказка - Камелия Кондова
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
Но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.
Сподели :
