На среща съм. С колегата. От другия отдел.
Посреща ме, облечен като на Клайн модел.
В ръцете стиска рози - червено кадифе...
"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."
Подава ми букета. Сащисана мълча.
Поглеждам го различно - с очите на жена.
Краката ми омекват, но здраво се държа.
А, бе, нали съм дружка? Как така!?
Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...
Избира най - далечното и тъмно сепаре.
Предлага да вечеряме. Това не е било!
Все службата обсъждахме и все по същество.
От месеци се срещахме - през седмица, през две.
С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.
Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.
Но тази вечер странна е, по - странна отпреди.
Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.
Говори той за връзките, най - старите в света,
за мъжката позиция, дори за възрастта...
Аз съм жената с опита, житейски при това,
обърквал той посоките и търсел мъдростта.
На улава са правя, че днес не съм в кондиция.
Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.
"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,
една си е посоката... А аз не съм дете.
Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!
Загубила дар слово кат' статуя мълча.
Наздравицата, първата, е вдигната за нас,
а аз се назландисвам и пак си правя пас.
"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.
Такава връзка с какичка е истински барут."
Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.
И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...
Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.
Пред входа като слезна, въх, как да се държа?
Зарових си във чантата за ключовете пусти -
така избегнах срещата със неговите устни.
Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,
омекнала от виното... Разминах се на косъм...
Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:
- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...
Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.
Дали пък утре вечер да не подходя творчески???
Автор: andrina_mark
Сподели :
