От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.
Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...
Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...
Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...
И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.
Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...
Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...
Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...
И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!
Автор: Людмила Билярска
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар