януари 26, 2019

Приятели




Ела, приятелю, и ти вземи си чаша -
и нека за другарството да пием
преди нанякъде отново да запрашим
и пак живота си да преоткрием

Ти помниш как стояхме гологлави
и гледахме света, разстлан в краката
над бездната летяхме, чисти, млади,
закърмени с дъха на планината

Или поемахме нататък, към морето
и брулеше ни вятърът в скалите
и с всеки порив трепваше сърцето
от пръските солени във очите

И диви бяхме, опиянени, горди,
постигнахме тъй много с теб, нали -
нали напук останахме свободни,
нали напук не вярвахме в лъжи...

Да пием, друже, с благодарност топла,
че осмелихме се да си нарочим път -
по него чакат ни огньове още,
които и за други ще горят...

Ти знаеш, накъдето и да тръгнем,
ще стигнем заедно до края на света
и стига ни поне за миг да зърнем
проблясък на поредната зора -

За да се сетим, че покоят е за други,
а нас ни чакат още хиляди съдби
и себе си не мога да изгубя
докато редом с мен пъртина биеш ти.


Автор: Алексей Видински

декември 11, 2018

За тъмното в душата си ми разкажи




За тъмното в душата си ми разкажи...
За светлото -- сама ще се досетя!
Къде погребваш мъртвите мечти
и трепетите тайни на сърцето;
къде оставяш другото си „аз", 
когато се усмихваш на подлеца, 
къде таиш гнева си необязден 
и храниш на омразата живеца... 

За тъмното в душата си ми разкажи... 
За болката, която те изгаря... 
За спомена, от който ти горчи 
и за кошмара, който се повтаря... 
За грешките -- човешките -- и тези, 
които само Господ ни прощава... 
За стъпките ти по ръба на бездната 
и за сълзите, в тъмното оставени... 

За пътища с примамливи лица, 
внезапно свършили във пустотата... 
Накрая ми кажи за любовта 
и вечната й сянка -- самотата... 
Как носиш туй, което ти тежи, 
как с мъртвите любови се сбогуваш... 
За тъмното в душата си ми разкажи -- 
a светлото сама ще дорисувам... 


Автор: Весела Димова

декември 02, 2018

Неделя


В неделя ми харесва тишината.
Светът е сънен – още му се спи...
От утре ще се втурне в необята,
но има време. И му се мълчи... 

И гледай как леглото става лодка,
завивките са пухкави вълни,
възглавницата – белоснежен облак,
в неделя имат време за мечти...

Небето ми разлиства птица – книга,
и звездни букви в стаята валят...
Неделя е! И имам два – три мига
за теб и мен, да си измисля свят...

В такива дни дори ми се лети.
И няма кой да каже, че съм луда.
Една неделя – време да мълчим.
Във всяка тишина се ражда чудо...

Автор: Мира Дойчинова - irini

декември 01, 2018

Аз искам такава любов


Аз не искам любов, от която боли,
а такава любов – да живея за нея,
да ме кара да искам да дишам или
и през Зима да чувам как славеи пеят.
Аз не искам любов, дето все по ръба
ще е днеска усмихната, утре пък няма,
а такава любов, дето чак до гърба
от корема ще тръгва – щастлива и пряма.
Аз не искам любов, от която вали,
а такава любов, от която да грее,
от която да чувствам любовни стрели
и със тях във сърцето до гроб да живея.
Аз не искам любов – всекидневно клише
със изтъркани думи и показни чувства,
отлежало уиски във скъпо шише,
а такава, която деня ми раздрусва
и такава, която е смисъл за мен,
и със мене ще ляга, и с мене ще става.
Всеки в своя живот е за нея роден –
ей такава любов все да ИСКА И ДАВА. 

Автор : Николай Дялков /bohem/
От книгата "Нагазване в женски води"