април 05, 2015

Честит празник - Цветница !

Цветница

В този хубав час

щастлива чувствам се и аз,

че мога да ви поздравя,
приятели, с име на цветя!

И нека цветното ви име
държи духа ви във цъфтеж,
дори във късна есен, пък дори и зиме.
Животът с вас да бъде ведър, свеж!

Честито и наздраве,
днес и за множество лета!

Приятели незнайни,
Приятели със име на цветя!


автор: Мария Никленова

Сподели :
 

април 04, 2015

Честит Ларазов ден !

Лазаров ден



От дъхав зюмбюл и дребна иглика,
от здравец зелен и жълт минзухар,
венец си надипли мома-Лазарица.
В очи й приседнал небесен лазур.

Снага - самодивска. Коси - старо злато.
Усмивката - утро разпукнато в май...
Трендафил червен е обагрил устата.
А веждите - тънко усукан гайтан...

Сърцето и в светнала радост подпърхва.
Досущ, като птичка във пролетен ден.
Подел песента й ветрецът я лъхва,
игриво я праща на личен ерген...

Гласът й отправя молитва за здраве.
Богат берекет да полази рода.
Сърцето, обаче, за друго припява...
Към него... Към него лети песента...

И всичко във радостен ритъм пулсира.
Природа и хора... Та слънцето чак.
Гласът на камбана изпълва простора...
Хей, Лазаров ден е на нашия праг!


Автор: Людмила Билярска


Сподели :

август 21, 2014

Сърцето ми


Не ти признах - сърцето ми е огън!
Ще можеш ли в ръце да го държиш?!
Вземи и пробвай! От венец до гроба...
Е, хайде де! Ти длани протегни...
Сърцето ми вода е - да се чудиш!
Ще можеш ли сърцето да изпиеш?!
Вземи и пробвай! Аз ще съм от лудите,
пустиня дето искат да напият...
Сърцето ми е въздух в планината!
Ще можеш ли с сърцето ми да дишаш?!
Не стига кислород... Боли в ребрата...
Ръката се не вдига да опише...
Сърцето ми е нива разорана!
Ще можеш ли с любов да я засееш?!
Опитай! Щом не можеш, жива рана,
след тебе, по листа ми, ще немее...
Но запомни! Сърцето ми любов е!
Ще можеш ли сърцето да прегърнеш?!
Вземи и пробвай! Ако си готова
при мене, за последно, да се върнеш.

Автор: Красимир Дяков

Сподели :
 

май 27, 2014

Отиде си един прекрасен човек

Дълбок поклон пред големия талант на Станка Пенчева! Нека почива в мир!


ХУБАВИТЕ ХОРА

Те са светли - като диамантите.
Те са редки - като диамантите.
Разпилян е чистият им блясък
сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими.
Не измислени, не святи.
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават.
И не знам с кръвта си ли, с очите ли -
хубавите хора винаги узнавам.
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са.
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора.

   Станка Пенчева

Сподели :