Когато си до мен

Когато си до мен, усещам шепота на вятъра,

уханието на дървета и цветя

Пренасям се под купола на шатъра,

във който са събрани всички чудеса

Когато си до мен, ме изпълва тиха радост,

забравям всичко лошо на света

Издигам се на гребена на вечна младост,

политам на вълните на страстта

Когато си до мен, аз всичко мога —

дори и невъзможните неща

Присъствието ти за мен е дрога —

вълшебен еликсир на любовта

Когато си до мен, е толкова красиво —

ръцете ти излъчват топлина

Забравям ежедневието сиво,

превръщам се в море на нежността…

Автор: Марио Кроненберг

---

Сподели :

 

Чакам те

Ще те чакам хиляда години.

Ти нали затова ме избра?

Ще намеря хиляда причини

да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,

ще се сменят слънца и луни,

ще пресъхват морета,но в мене

нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,

ще отглеждам в саксия звезда,

ще живея сама-ще ми стига

малко въздух и малко вода.

Трубадури,поети,пройдохи

ще се спират под моя балкон.

И мъже от различни епохи

ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.

Ти нали затова ме избра?

Ще остана докрай безпощадна,

само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,

ще ни срещне добрата съдба.

Ще те чакам хиляда години

ако ти пожелаеш това......

Автор: Ралица Георгиева

---

Сподели :

 

Кой любовта ще принесе

 Умра ли, кой ще слуша сред тревите

 протяжната цигулка на щурците?

 И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?

 И кой дъга ще опне в свода гол?

 И кой разплакани скали ще гали,

 и кой бедра - поляни засияли?

 И кой ще шепне нежно на коси,

 чиито блясъци нощта гаси?

 Погълне ли ме вечната забрава,

 кой страх на лешоядите ще всява?

 И кой ще вдигне храм от ругатни

 на моите надежди в съсипни?

 И стиснал зъби, онемял до смърт,

 кой любовта ще пренесе отвъд?

автор: Ласло Наги

превод: Григор Ленков

---

Сподели :

 

Отивам си

Отивам си. Но, моля те, не страдай! 

Не се измъчвай и не се кори. 

Не си виновна ти да стигна в ада 

и огънят му жив да ме гори. 

Не си виновна ти, не си виновна! 

Виновен е светът със хорски бяс, 

със тази пяна мръсна и отровна, 

изсипана зловещо между нас. 

Виновно е навярно битието, 

което изкопа между ни ров, 

което в злоби, в сметки ни помете 

и не остави място за любов. 

Отивам си. Но ти не ме изпращай! 

Бих всичко друго преживял, освен 

разплаканите ти очи - две цеви страшни 

със два куршума - две сълзи след мен.

Дамян Дамянов

---

Сподели :