април 25, 2013

Приятел



Красиво е, повярваш ли във нещо,
когато всичко сякаш е към своя край...
И две ръце безкористни, горещи,
от ада пак те връщат в твоя рай.

Красиво е, че без да получава,
приятел щом е - идва пак за теб.
Когато може да помогне - дава,
сред хората единствен е човек.

И истински щастлив си ти тогава,
щом знаеш - попаднеш ли в беда,
дори и сетните си сили да дарява,
приятелят подава винаги ръка.

автор: Йордан Мишев


Сподели :
 

април 10, 2013

Старостта ни отива




Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...

Автор: Недялко Йорданов


Сподели :
 

април 08, 2013

Целувай ме



Целувай ме...
Не говори ми.
Не са ни нужни думите сега.
Дори не казвай мойто име, 
към моето сърце склони глава.
Целувай ме...
И ме погалвай.
Разпалвай тихичко страстта.
Във буря силна ме превръщай 
и път ми дай към теб в нощта.
Целувай ме...
И ме изпивай.
Сърцето с чувства, 
като чашата с вода.
Очите блеснали изпивай
... в тях огънят се разгоря.
Целувам те...
Не са ни нужни. 
Ни думи, жестове, цветя.
Запален огън – любовта ни
е всичко в нашите сърца.
Целувай ме...
Целувам те...
Безмълвни.
Спокойни с тебе след милувки.
Наднича лунен лъч случаен 
и ни дарява със целувки.



Сподели :