април 29, 2014

Какво ти липсва, за да си честит?


Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!

И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.

Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!

Какво ти липсва още, братко , та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?

Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!

Автор: Дамян Дамянов

Сподели :
 

Уморена, на края на времето



 ‎Уморена, на края на времето,
ще приседна за миг на ръба.
Колко много от мене са вземали?
Колко дадох? Ще тегля черта....

И ще хвърля в измамната бездна
всяка мисъл за сметка и дълг.
Нека тежки обиди изчезнат.
Нека всичките болки мълчат...

И такава – във пъти по-лека –
ще разперя с надежда ръце.
Ето, вече си имам пътека!
Не пътека, а цяло небе...

И внезапно разбирам накрая
как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая.
А защото го носят със тях.

Автор: irini

Сподели :
 

април 14, 2014

Специален поздрав

Честит Рожден ден, Приятелю!

Светли, за мен идеалната двойка е тази двойка, която дори 50 години да са заедно, те имат какво да си кажат. Желая ти от все сърце да намериш своята спътница и да има за какво да си говорите до сетния дъх! Благодаря за приятелството ти!

14 апр. 2014г.
 

Уморих се от любов на дребно -
с такава до сега живях,
трохи от хляба все обирах
и сита никога не бях.

Уморих се от любов на дребно,
от фалш, интриги, суета...
Уморих се и от лицемери,
търсещи изгода в любовта.

Искам обич шеметна и луда,
като огън в кръвта ми да кипи,
да ме изпепелява до полуда,
да ме разкъсва, да боли...

Искам обич, дето се усеща
с всяка фибра, с всяка клетка в мен,
като леден блок от лавата гореща
да ме разтапя всеки божи ден.

Да ме издигне нейде в небесата,
с нея да почувствам, че летя.
Да повярвам в истинската обич,
че това е тя... че не греша!

Сподели :
 

април 06, 2014

Приятелите винаги остават



Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

Автор: Димитър Ценов

Сподели :
 

април 02, 2014

Раздяла


Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени. 
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени. 

Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли. 
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи. 

Не преплитай въздишки безсмислени; 
длан във длан - не протягай ръка. 
Не докосвай - недей даже мислено. 
Не докосвай - не искам така. 

Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад. 
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят. 

Разпилян звезден прах по паважа. 
Разпилени, бездомни мечти. 
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...
Автор: Пеньо Пенев

Сподели :