декември 18, 2013

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

Сподели :
 

октомври 02, 2013

sudoku 16x16



Сподели :
 

септември 24, 2013

Навярно ме е писал Андерсен...


Вече не мога да плача за теб.
От такава любов се умира.
Има приказки, дето не свършват добре.
А aз... все такива намирам.
Няма друг, допълнителен край.
Принцът е просто илюзия.
На принцесата вече не и се мечтае.
От мечти е до кръв охлузена.
И си сваля короната. Знае, че тя
също е просто картонена. 
Хвърля я в ъгъла. При любовта.
И парчетата счупени спомени.
Няма принц. Само някакъв мъж,
който боли като триста. 
Думите... Тях ги задръж
за принцеса, която ги иска.
Аз се наслушах. Навярвах. И толкова.
Резултатът е - самота.
Погледни ме -
нямам място за повече болки.
Усетѝ колко много боля.
Сбогом, принце. Недей да ме помниш.
И прощавай, че вярвах в теб.
Чаках дълго... 
Студено.
Бездомно е.
Тази приказка просто
не свършва добре.
Автор: caribiana


Сподели :
 

август 29, 2013

Добър вечер, госпожо Съдба !

Много бързо дойде, не очаквах,
вчера писах до Бога молба,
във която от теб се оплаквах.
Поседни, не ми стой на крака,
ще ти сипя от мойта горчилка –
колко много за теб се старах -
да ме имаш за своя любимка.
Вече знам да летя без крила,
без крака се катеря високо,
но поредната тежка врата
пак размаза ми пръста жестоко.
Мислиш как без пощада – ни грам -
чак пред Бог наклеветих те аз,
невъзпитана, лоша, без срам,
но не искам пари, нито власт.
Може би във момента греша,
може би те от други ревнувам,
но прости ми и тази вина,
аз отдавна мечти не сънувам.
Аз отдавна научих, че ти
няма начин да бъдеш сменена,
но те моля – поне ми спести
тежестта, че не вярваш във мене.

Aвтор: Валя Василева


Сподели :
 

август 14, 2013

Среща

На среща съм. С колегата. От другия отдел.
Посреща ме, облечен като на Клайн модел.
В ръцете стиска рози - червено кадифе...
"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."
Подава ми букета. Сащисана мълча.
Поглеждам го различно - с очите на жена.
Краката ми омекват, но здраво се държа.
А, бе, нали съм дружка? Как така!?
Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...
Избира най - далечното и тъмно сепаре.
Предлага да вечеряме. Това не е било!
Все службата обсъждахме и все по същество.
От месеци се срещахме - през седмица, през две.
С кафето лаф да става и беше ни добре.
Служебните неволи обсъждахме до час.
Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.
Но тази вечер странна е, по - странна отпреди.
Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.
Говори той за връзките, най - старите в света,
за мъжката позиция, дори за възрастта...
Аз съм жената с опита, житейски при това,
обърквал той посоките и търсел мъдростта.
На улава са правя, че днес не съм в кондиция.
Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.
"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,
една си е посоката... А аз не съм дете.
Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!
Загубила дар слово кат' статуя мълча.
Наздравицата, първата, е вдигната за нас,
а аз се назландисвам и пак си правя пас.
"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.
Такава връзка с какичка е истински барут."
Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.
И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...
Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.
Пред входа като слезна, въх, как да се държа?
Зарових си във чантата за ключовете пусти -
така избегнах срещата със неговите устни.
Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,
омекнала от виното... Разминах се на косъм...
Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:
- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.
Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

Автор: andrina_mark

Сподели :
 

август 07, 2013

Душата ми


Душата ми вихрушка я обрули,
 защо я пуснах гола и пеша
 сред вашите ласкателства и хули...
 Защо ви дадох своята душа?

 Защо ли като храм ви я отворих
 без да помисля аз, че някой ден
 незнайно кой от вас, жестоки хора
 иконите без свян ще окраде.

 Не съжалявам, че е пуст олтара
 и че вратите са разбити с бяс,
 но съжалявам че със свойта вяра
 днес няма где да се помоля аз.

 Душата ми, обрулена и мъртва
 пустее без икони и олтар...
 Във нея аз ви пуснах като в църква,
 а трябваше да сложа катинар!

 Автор: Дамян Дамянов

Сподели :
 

юли 06, 2013

Напук



Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.

Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.

Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.

Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.

Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

Автор: Петко Илиев

Сподели :
 

юли 02, 2013

Кал


Спънах се и паднах!
Не казвам, че ми подложиха крак.
И там, от ниското, света видях.
Той беше много по-различен –
светлините само ръждавееха,
а въздухът бе гнилоч.
И кал и тиня, смрад и отчаяние...
и задух!
Обувки преминаваха край мен –
едни забързани, а други глухи.
Ръка протягах – те заобикаляха,
за помощ виках - с черна кал ме пръскаха!
Плачех – само ме настъпваха,
и ме прескачаха.
Обувките различни бяха.
Имаше красиви, имаше модерни,
имаше от скъпа кожа,
имаше и с дупки...
Но вървяха!
Господи!
Вървяха!
Лежах в калта,
а въздухът изстиваше в гърдите ми,
докато шепнех: ,,Боже! Как я наредих?
Да падна, да кървя и да се моля."
От толкова протягане нагоре
ръцете ме боляха.
И тогава...
две бели патерици – там,
до мен в калта се спряха!
И станах! И вървя! Но оттогава
на всеки паднал аз ръка подавам!
Подай и ти, приятелю,
не му мисли!
Повярвай ми –
там, в ниското, боли!

от Йорданка Андреева

Сподели :
 

май 07, 2013

Писмо

Pismo

Бих ти изпратил писмо без адрес.
 И аз знам, че ще получиш писмото.
 То ще стигне при тебе нощес
 или днес, но ще стигне, защото
 този вятър, ту тих ту свиреп,
 тези птици, с лъчи по крилата
 са приятели с мен и с теб,
 и по тях, и по тях ще го пратя.

 Ако вятърът се умори,
 ако птиците хвърлят писмото,
 от ръцете на хора добри
 то ще стигне до теб - не защото
 сме единствени хора в света,
 не защото света ни познава,
 а защото приел любовта
 от сърце на сърце я предава!

Автор: Д. Дамянов

Сподели :
 

април 25, 2013

Приятел



Красиво е, повярваш ли във нещо,
когато всичко сякаш е към своя край...
И две ръце безкористни, горещи,
от ада пак те връщат в твоя рай.

Красиво е, че без да получава,
приятел щом е - идва пак за теб.
Когато може да помогне - дава,
сред хората единствен е човек.

И истински щастлив си ти тогава,
щом знаеш - попаднеш ли в беда,
дори и сетните си сили да дарява,
приятелят подава винаги ръка.

автор: Йордан Мишев


Сподели :
 

април 10, 2013

Старостта ни отива




Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро - подстрижка.

Старостта ни отива.
С 50 грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво
над пожъната нива
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера. -
Патинирана брошка
със игла на ревера...

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива...
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива...

И стои кочияшът...
И файтонът ни чака...
Там по дългата улица
на последната пряка...

Автор: Недялко Йорданов


Сподели :
 

април 08, 2013

Целувай ме



Целувай ме...
Не говори ми.
Не са ни нужни думите сега.
Дори не казвай мойто име, 
към моето сърце склони глава.
Целувай ме...
И ме погалвай.
Разпалвай тихичко страстта.
Във буря силна ме превръщай 
и път ми дай към теб в нощта.
Целувай ме...
И ме изпивай.
Сърцето с чувства, 
като чашата с вода.
Очите блеснали изпивай
... в тях огънят се разгоря.
Целувам те...
Не са ни нужни. 
Ни думи, жестове, цветя.
Запален огън – любовта ни
е всичко в нашите сърца.
Целувай ме...
Целувам те...
Безмълвни.
Спокойни с тебе след милувки.
Наднича лунен лъч случаен 
и ни дарява със целувки.



Сподели :
 

март 19, 2013

Усмивка


Една усмивка...


Не се разделям никога със нея
и силна съм, когато е със мен.
Дори през сълзи мога да се смея
и слънцето изгрява в мрачен ден.
... 

Една усмивка колко много струва-
приятелство, любов и топлина,
не се продава и не се купува,
върху лицата ни е нейната цена.


Не я пестя, раздавам я на воля,
така наказвам злобата и завистта.
Усмихвайте се! От сърце ви моля,
с усмивка ще е по-добър света!

автор: Свилена Димитрова


Сподели :
 

март 17, 2013

Прошка


ДА НИ Е ПРОСТЕНО НА ВСИЧКИ!

Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
... Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил...

Измиват ли се със едно „Прости!”
от болката натрупана следите,
и може ли едно „Прощавам ти!”
покоят да ни върне във душите?

...Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши...
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”

Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината
и твоята душа ще полети!

Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си ще се изцериш...
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!

Автор: Павлина Соколов


Сподели :
 

март 12, 2013

Потомка



Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.

Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.

Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице - земя.

Автор: Елисавета Багряна


Сподели :
 

март 08, 2013

Честит 8-ми март !

Много красиви думи са написани за майката. Много стихове и песни са изпети. Но никога няма да може да се изкаже с думи всичко това.

МАМО

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък .

Автор: Петя Йорданова

Сподели :
 

март 03, 2013

Доброта



Искам да съм мъничък вълшебник, 
за да мога с пръчица в ръка 
да създам магически учебник, 
който се нарича "Доброта"!

Чудните си листи щом разтвори, 
да го чуят чак накрай света! 
Да научи всеки да говори 
светлия език на обичта!

Вместо бомби, да летят балони! 
Хората да имат хляб, подслон... 
На закуска да ядем бонбони, 
на вечеря сладолед - цял тон!

Да си имат малките дечица 
мама, татко, братчета, сестри... 
Радостта да пее като птица! 
Вместо сълзи, да блестят звезди!

Искам да съм мъничък вълшебник, 
за да мога с пръчица в ръка 
да създам магически учебник, 
който се нарича "Доброта" !

Автор: Нора Гаджева
С този текст тя спечели специалната награда за поезия на Балканския фестивал, провел се на 20. 05. 2000 във Варна.


Сподели :
 

март 01, 2013

Честита Баба Марта !



Плети, плети, Бабо Марто,
изплети ми мартенички, 
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките – 
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.
Автор: Елин Пелин





Сподели :
 

февруари 26, 2013

Нарисувай ми любов



Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудия танц на снежинките в мрака!
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него – той отново ни чака.

Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче!
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано.

Нарисувай ми после онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени!

Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени!

Недей да рисуваш гари и влакове!
Нито пък сълзи и тъжни раздели,
и думи нечути, отнесени с вятъра!
Нарисувай ми Нежност, Любов и Споделяне!

Автор: Златина Великова

Опитах се ,но не можах. Тя любовта не се рисува.
Изпитваш я с желание и страст, а нарисувана - НЕ СТРУВА...


Сподели :
 

февруари 25, 2013

Нарисувай ми душата


Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).

Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа. . .


Автор: Иля Велчев


Сподели :