А ти какво си?

 Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително
 Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложила на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе.


После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложи в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая наляла кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса:


-Кажи ми, какво видя?
-Моркови, яйца и кафе – бил отговорът на момичето.


 Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита :
-Но, какво всъщност означава това, мамо?
 Тогава майка и и обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.


-Ти от кои си? -попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?


 Спомни си за това: ”Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля то освобождава своя вкус и аромат.


 Ако ти си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията, около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мек, достатъчно препятствия, за да останеш твърд, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлив.

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите.

 Извади най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им.

 Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не можеш да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.


Може би искаш да споделиш това с хора, които са важни за теб, хора, които означават много в твоя живот?
 Направи го !

---

Сподели :

 

А ти колко години си живял ?

Една история разказва за човек, който минавал през някакъв град и се озовал в гробището му. Зачел се в надгробните плочи и нещо му направило силно впечатление: на една пишело, че там почива някой, живял 3 години, на друга – някой, живял 2 години, на трета – някой, живял 4 години… все твърде кратко, ако сравним със статистиките на съвременното общество за растящата средна продължителност на живота.
Човекът се разридал с глас, защото бил покъртен до дъното на душата си от трагедията на този град, загубил толкова много деца…
Един друг човек минавал наблизо, чул риданията и отишъл да види какво става. Видял той героя на тази история и го запитал какво се е случило, та плаче така горчиво.
Другият му отговорил, че му станало много мъчно да види толкова много детски гробове.
Тогава новодошлият се усмихнал и му казал да се успокои, че това не са гробовете на деца, а предимно на хора на преклонна възраст.
Риданията на плачещия секнали и той с недоумение попитал защо тогава е написано на гробовете, че тези хора са живели толкова кратко.
Тогава другият му обяснил, че жителите на неговия град си водят дневници, в които записват моментите, в които са се чувствали истински щастливи и колко е продължило усещането им за това, че живеят пълноценно. Когато някой човек от града умирал, близките вземали дневника му и сумирали тези моменти. Така те получавали времето, през което човекът е живял – истински…! Това за тях била реалната статистика за живота…

Ти записваш ли си, помниш ли прекрасните моменти?

Колко години щастие можеш да събереш от тях?

---

Сподели :

 

Изпепелени

В света тогава бяхме трима:

ти и аз, и любовта -

прекрасна и неизмерима,

заклехме я във вечността!

Годините умело скриха

търпимост, навик, рутина.

Сърцата с болка в тях откриха

настъпилата хладина.

В света отново днес сме трима:

ти и аз, и пропастта,

която помежду ни има

и там умира любовта.

Кажи, какво от нас остана?

Две сенки бродещи сами?!

На дните страшната промяна

душите ни изпепели!

Автор: Елда Живкова

---

Сподели :

 

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му

Приказка за Слънчогледите

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали:
- Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята - червения!...

Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.

През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
- Защо сте тъжни? - попитала тя.
- Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас...
Феята помълчала кратко и се усмихнала:
- Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат. Отсега нататък вие ще можете да мечтаете! И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви... - Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.

Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка. Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила. Розите високомерно се надули и показали бодлите си - те не общували с такива елементарни създания като мравките. Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни. Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
- Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
- А ти се хвани за един от лъчите ми - казало Слънцето.

Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила
и видяла къде е домът й.
- Благодаря ти! - изписукала тя щастливо.
- Моля, - отвърнал слънчогледът. - И аз мечтая за свой дом, но уви - нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.

По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
- Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
- О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш...
Теменужката се скрила бързо в една висока трева.
Само слънчогледът рекъл:
- Нека дойде и вземе единственото ми семенце...

И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена! Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
- Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
- Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам, аз също ти благодаря!

Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчуствано  от тези мечти.

В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал: Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
- Погледни! - прошепнала усмихнато тя. - Това си ти...

От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце, с красиви жълти листа като лъчи.
- А това ще е твоят дом - полето, защото ти го заслужаваш.
- Погледни само колко съм голям! - възкликнало цветето.
- Голям, колкото мечтите си! - отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла...

---

Сподели :

 

Кутия, пълна с целувки

Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
- Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо.
Малкото дете го погледнало с насълзени очи и промълвило:
- Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка.

Не след дълго момиченцето починало при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.

---

Сподели :