септември 27, 2018

Писмо до дъщеря ми



Ще мине време моя дъще, 
когато вече няма да ме има,
покоя ще се вмъкне вкъщи, 
ще стане хладно, като зима...
Ще молиш времето да върнеш, 
със спомена на мъничко момиче,
ще искаш пак да те прегърна,
ще помниш, колко те обичах...
В дома ни ти ще се завръщаш,
но... няма кой врата да ти отвори,
само тишина ще те прегръща
и няма със кого да поговориш...

Ще мине време, ще настане... тихо!
Ще шуми на двора бялата бреза,
в спомен твой ще съм усмихнат,
в окото ще съм пареща сълза...
Ще мине време - някога ще мине,
минавай скъпа, пък макар и рядко,
все още тук съм... и ме има.
Помни, че те обичам :
Татко.

Автор: Валентин Желязков

септември 16, 2018

Корени



Ти спомняш ли си дядо, баба?
И знаеш ли рода си?
Дали наистина познаваш 
и майка си, баща си? 

Дали от нещо се срамуват?
С какво в живота се гордеят?
От колко болки се страхуват? 
И тайно за какво копнеят? 

Дали познавал си жената,
стояща зад статута “мама”?
Дали открил си и душата 
под ролята “баща-стомана”? 

Какво си наследил от татко?
Какво научил си от мама?
Май спомените ти са кратки 
и корените ти ги няма. 

Какво не искаш да повтаряш
от грешките им и съдбите,
та несъзнателно затваряш 
на миналото си вратите? 

И мислиш: много си постигнал,
на миналото гръб обърнал.
Но как ще знаеш докъде си стигнал, 
ако не знаеш откъде си тръгнал? 

Мадлен Алгафари

септември 04, 2018

За лека нощ!

Луната спи


Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята -
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината.

Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.

Луната заплува в безкрайната шир,
в море от прекрасни дантели -
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч - сред зведиците бели.

Автор:Петя Дубарова 


Сподели :