В света тогава бяхме трима:
ти и аз, и любовта -
прекрасна и неизмерима,
заклехме я във вечността!
Годините умело скриха
търпимост, навик, рутина.
Сърцата с болка в тях откриха
настъпилата хладина.
В света отново днес сме трима:
ти и аз, и пропастта,
която помежду ни има
и там умира любовта.
Кажи, какво от нас остана?
Две сенки бродещи сами?!
На дните страшната промяна
душите ни изпепели!
