Една история разказва за човек, който минавал през някакъв град и се озовал в гробището му. Зачел се в надгробните плочи и нещо му направило силно впечатление: на една пишело, че там почива някой, живял 3 години, на друга – някой, живял 2 години, на трета – някой, живял 4 години… все твърде кратко, ако сравним със статистиките на съвременното общество за растящата средна продължителност на живота.
Човекът се разридал с глас, защото бил покъртен до дъното на душата си от трагедията на този град, загубил толкова много деца…
Един друг човек минавал наблизо, чул риданията и отишъл да види какво става. Видял той героя на тази история и го запитал какво се е случило, та плаче така горчиво.
Другият му отговорил, че му станало много мъчно да види толкова много детски гробове.
Тогава новодошлият се усмихнал и му казал да се успокои, че това не са гробовете на деца, а предимно на хора на преклонна възраст.
Риданията на плачещия секнали и той с недоумение попитал защо тогава е написано на гробовете, че тези хора са живели толкова кратко.
Тогава другият му обяснил, че жителите на неговия град си водят дневници, в които записват моментите, в които са се чувствали истински щастливи и колко е продължило усещането им за това, че живеят пълноценно. Когато някой човек от града умирал, близките вземали дневника му и сумирали тези моменти. Така те получавали времето, през което човекът е живял – истински…! Това за тях била реалната статистика за живота…
Ти записваш ли си, помниш ли прекрасните моменти?
Колко години щастие можеш да събереш от тях?
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар