Маскарад

Лицата ни под маските са чужди,
потънахме в измислен свят.

Дори и маските не са ни нужни.

Живеем в пъстър маскарад.

Сълзите си превърнахме в куршуми.

Разстрел за всеки, който ни рани.

Без обяснения, излишни думи,

разстреляхме и братя. И сестри.

Парите ги превърнахме в реликва.

Продадохме и чувства. И морал.

И дебнехме във маскарада скрито,

да видим кой е оцелял...

Мечтите си отдавна ги убихме,

заровихме ги в гроб дълбок.

Лицата си под маските прикрихме,

живота си живеем като скот.

Под маските очите са ни тъжни.

С теб смеем се, а ни боли...

Преглъщаме сълзи като куршуми,

а маскарада бавно си върви. 

Автор: essay

---

Сподели :