Не се научих в мимолетни мигове
да пия от очите ти нектар...
Та в спомените после - недостигана
да вкусвам мед със цвят на кехлибар.
Не се научих да задържам в устните
искриците от твоята ръка.
Че щом настъпят вечерите, пустите,
да пламне огън, щом те изрека...
Не се научих да улавям вятъра
в косите ти, и в твоя шепот мил...
Та дойде ли в душата самотата ми,
да помня как в дъха ти - дъх съм бил.
Не се научих да задържам порива,
дори когато в мислите горчи...
Ела при мен! Вратата е отворена!
Не се научих! Ти ме научи...
Ясен Ведрин
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар