Умра ли, кой ще слуша сред тревите
протяжната цигулка на щурците?
И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?
И кой дъга ще опне в свода гол?
И кой разплакани скали ще гали,
и кой бедра - поляни засияли?
И кой ще шепне нежно на коси,
чиито блясъци нощта гаси?
Погълне ли ме вечната забрава,
кой страх на лешоядите ще всява?
И кой ще вдигне храм от ругатни
на моите надежди в съсипни?
И стиснал зъби, онемял до смърт,
кой любовта ще пренесе отвъд?
автор: Ласло Наги
превод: Григор Ленков
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар