Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди,
очите ти са капчица роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам -
през тях се вижда твоето сърце
и аз затуй тъй много ги обичам.
Дамян Дамянов
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар