Разпилян звезден прах по паважа
и мечти разпилени, изгубени.
Вече нямам какво да ти кажа -
спят очите, угасващо влюбени.
Спи сърцето, потъват в забрава
чувства, мисли и спомени зли.
Безразличие само остава
в две лишени от спомен сълзи.
Не преплитай въздишки безсмислени;
длан във длан - не протягай ръка.
Не докосвай - недей даже мислено.
Не докосвай - не искам така.
Тръгвай, ставай, отивай далече
и недей да се връщаш назад.
Между нас любовта свърши вече
свърши с нея и целият свят.
Разпилян звезден прах по паважа.
Разпилени, бездомни мечти.
Вече нямам какво да ти кажа
а лъжичката болка горчи ...
Автор: Пеньо ПеневСподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар