Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята -
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината.
Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.
Луната заплува в безкрайната шир,
в море от прекрасни дантели -
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч - сред зведиците бели.
Автор:Петя Дубарова
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар