Задушница е

Задушница е 

Смирена и кротка до гроба стоя, 

отсреща ме гледат две тъжни очи,

и сякаш нещо искат да кажат,

притихвам, студеният камък мълчи.

Задушница днес е, дойдох да те видя,

все нямам време да отскоча насам.

Но ти си жива в сърцето ми, майчице,

простила за всичко си знам.

Завъртя ме живота в своята мелница,

нищо ми той не спести,

и всеки ден се срещам със хора

уж живи, а с мъртви души.

Майчице, дойдох да те видя,

а като дете се разплаквам, прости!

Не се тревожи, ще премина през всичко.

Силна съм, нали такава ме искаше ти.

ВЕРА ИЛИЕВА
/от стихосбирката "Есенна магия"/