За тъмното в душата си ми разкажи

За тъмното в душата си ми разкажи...

За светлото -- сама ще се досетя!

Къде погребваш мъртвите мечти

и трепетите тайни на сърцето;

къде оставяш другото си „аз", 

когато се усмихваш на подлеца, 

къде таиш гнева си необязден 

и храниш на омразата живеца... 

За тъмното в душата си ми разкажи... 

За болката, която те изгаря... 

За спомена, от който ти горчи 

и за кошмара, който се повтаря... 

За грешките -- човешките -- и тези, 

които само Господ ни прощава... 

За стъпките ти по ръба на бездната 

и за сълзите, в тъмното оставени... 

За пътища с примамливи лица, 

внезапно свършили във пустотата... 

Накрая ми кажи за любовта 

и вечната й сянка -- самотата... 

Как носиш туй, което ти тежи, 

как с мъртвите любови се сбогуваш... 

За тъмното в душата си ми разкажи -- 

a светлото сама ще дорисувам... 

Автор: Весела Димова