Къде изчезна добротата?
Измислица ли беше тя?
Или приказка ,която
не съществува на света?
Край мене тя довчера беше-
усмивка, поглед, топла длан.
Стопи ли я кошмарът днешен
в света, от злото разлюлян?
Животе мой, какво ми носиш?
Защо, от мъката люлян,
светът е пак окаян просяк,
прострял за милостиня длан...
Наоколо ми - бедни, гладни...
Свят и нещастен, и голям.
Душата само хляб грамаден-
все още мога да му дам.
Но той със присмех гледа в нея.
Какво пък, тайно се теша:
все някога ще огладнее
светът и за троха душа.
Дамян Дамянов
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар