ОБРАЗЦОВ ЧОВЕК
Дулинко ДУНЕВ
Сънувах сън:
от времена отминали
при мен дойде забравена любов...
Отдавна бяха чувствата изстинали,
отдавна бях зрял, и образцов.
Отдавна ставах в шест
и през прозореца
ругаех сипналото слънчево сребро,
след туй доспивах си над нова кръстословица
на старото, излъскано бюро.
Отдавна знаех как подир заплатата
ще пийна чашка с някой мой събрат,
а после честно ще се пъхна под юргана
да укрепя семейния си свят.
Отдавна страсти,
грижи
и вълнения
в красивата си вила бях вградил
и влюбен бях – без ревност и съмнения –
във вносния си нов автомобил.
Затуй
когато влезе най-безочливо
в съня ми старата,
забравена любов,
аз се събудих.
Да!
Събудих се нарочно.
За да остана и в съня си образцов.
Из стихосбирката „Образцови хора”, Варна, 1987 г.
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар