Tango

Танго

/Лара Фабиан/

Какво, по дяволите, правя тук...?
Потъвам в теб...
Колко е часът... и какъв огън ме дави...?
Не зная дали е тъмно или светло.
Кожата ми лепне за червеното в кръвта ти,
която се движи... и тече към мен.
Танцувам... и воювам.


Увивам глезените си около теб.
Краката ми се прегъват...
Заобикалям бедрата ти, 
а ти разиграваш своя реванш по хълбоците ми...
Напразно се моля, а ти се смееш.
Утоляваш жаждата си. 
Танцувам... или воювам?
Не зная... не зная...


Танго,... моя любов,
причиняваш ми болка, но съдбата ми е
удоволствието, което ме разкъсва,
когато тялото ми се огъва...
Танго,... моя любов,
животно или матадор...
Един от двама ни е по-силният,
когато тялото ми се извива.


Но съмнението се впива в мен...
Чувствам се като беглец.
Животът ме бута към състезанието.
Тялото ми те отблъсква. 
Твоите движения ме подсещат,
че нямаш правата над мен, които ти дължа.
Танцувам... и воювам.


Но как да кажа - на кого - чия... и коя съм?
Когато да принадлежа единствено на теб е предизвикателство...
А ако ти кажа, че не си само ти?
Танцувам... ти се бориш.
Танцувам... ти се бориш...


Танго,... моя любов,
причиняваш ми болка, но съдбата ми е
удоволствието, което ме разяжда,
когато тялото ми се извива...
Танго,... моя любов,
животно или матадор...
Един от двама ни е по-силният.
Танго,... любов моя...


Танго,... тялото ми
все още не ти принадлежи.
И ако душата ми се справя, 
то тялото ми се огъва...
Танго, танго, танго...

---

Сподели :