Понякога си бяла като цвете,
и често те ранява някой друг.
Приличаме си много ние двете.
И знам, че вече нямам място тук.
Поглеждам те - стоиш сега и търсиш
едничък знак. И пак ще продължиш.
Обидата, тъгата ще изтърсиш
и тежки думи знам ще премълчиш.
А вятърът те гони. До полуда.
Играе си с косите ти в деня.
Недей да се преструваш ти на друга,
а себе си бъди. До сутринта.
Прекрасна си. И толкова ранима.
Защо не си признаеш и това?
Аз знам, че сила в тебе има,
но нека си останеш пак ЖЕНА.
Жените са тъй крехки в свойта сила
и често го забравят. Но вървят.
А ти си цяла нежността покрила.
По твоя път пак лилии цъфтят.
Десислава Церовска/Звезда Христова/
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар