Забравих си чадъра. Теб не съм.
Теб никога не мога да забравя.
Ноември е. Дъждът се лее вън
и всяка капка в локва кръг оставя.
Прескачали сме локви и преди.
От малки. Ето, още го умеем.
Комините въздишат черен дим.
Студено е. Ще го преодолеем.
Чадърите са нужни за разкош.
Но ти си цялата за мене блясък.
Следите ни са мокри тази нощ.
Различни са от тези върху пясък.
Но в кръгове любовни всеки дъжд
следите ни по локвите превръща.
Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж
достатъчно е само да прегръща.
автор Добромир Банев
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар