Голямата любов е като буря,
внезапно връхлетяла сила дива
Опустоши сърцето ти,отмине,
а после тишината те убива.
За нея пишат се романи
с безброй сюжети или теми
Но никой ,никъде не казва,
че тя душата ти отнема.
Поета пише ,че деца не ражда,
но рани незарастващи остава
И макар,че извисява те до Бога,
тя нищо,никога не дава.
Оставя те със длани празни
в душата си да ровиш,да линееш
На чудеса да се надяваш разни,
отново да я срещнеш да копнееш.
ВЕРА ИЛИЕВА
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар