Ще ме обичаш ли още когато
времето остави своя отпечатък по мен
и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?
Ще ме обичаш ли още когато
Морно към тебе протягам ръка
и вместо парещо лято
докосваш студена есен-жена?
Ще ме обичаш ли още когато
тревогите ясно по лицето личат
оставили своята диря безжално
там,където докосваше нежната плът?
Ще ме обичаш ли още когато
живота с последни ласки ме обгръща
и едничката ни радост – децата
към свидната ни младост ни връщат?
Ще ме обичаш ли...?
(копирано от нета)
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар