Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудия танц на снежинките в мрака!
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него – той отново ни чака.
Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче!
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано.
Нарисувай ми после онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени!
Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени!
Недей да рисуваш гари и влакове!
Нито пък сълзи и тъжни раздели,
и думи нечути, отнесени с вятъра!
Нарисувай ми Нежност, Любов и Споделяне!
Автор: Златина Великова
Опитах се ,но не можах. Тя любовта не се рисува.
Изпитваш я с желание и страст, а нарисувана - НЕ СТРУВА...
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар