Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила, с твоята душа. . .
Автор: Иля Велчев
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар