Много бързо дойде, не очаквах,
вчера писах до Бога молба,
във която от теб се оплаквах.
Поседни, не ми стой на крака,
ще ти сипя от мойта горчилка –
колко много за теб се старах -
да ме имаш за своя любимка.
Вече знам да летя без крила,
без крака се катеря високо,
но поредната тежка врата
пак размаза ми пръста жестоко.
Мислиш как без пощада – ни грам -
чак пред Бог наклеветих те аз,
невъзпитана, лоша, без срам,
но не искам пари, нито власт.
Може би във момента греша,
може би те от други ревнувам,
но прости ми и тази вина,
аз отдавна мечти не сънувам.
Аз отдавна научих, че ти
няма начин да бъдеш сменена,
но те моля – поне ми спести
тежестта, че не вярваш във мене.
Aвтор: Валя Василева
Сподели :
Няма коментари:
Публикуване на коментар