Среща

На среща съм. С колегата. От другия отдел.

Посреща ме, облечен като на Клайн модел.

В ръцете стиска рози - червено кадифе...

"Ще има среща - мисля си - след нашето кафе."

Подава ми букета. Сащисана мълча.

Поглеждам го различно - с очите на жена.

Краката ми омекват, но здраво се държа.

А, бе, нали съм дружка? Как така!?

Завиваме зад ъгъла. Уж било кафене...

Избира най - далечното и тъмно сепаре.

Предлага да вечеряме. Това не е било!

Все службата обсъждахме и все по същество.

От месеци се срещахме - през седмица, през две.

С кафето лаф да става и беше ни добре.

Служебните неволи обсъждахме до час.

Той тръгваше към тях си, а аз пък - към у нас.

Но тази вечер странна е, по - странна отпреди.

Аз тръпна кат' тинейджърка, той нова реч реди.

Говори той за връзките, най - старите в света,

за мъжката позиция, дори за възрастта...

Аз съм жената с опита, житейски при това,

обърквал той посоките и търсел мъдростта.

На улава са правя, че днес не съм в кондиция.

Така съм разцентрована. Минавам в опозиция.

"Посоките обърквал..." - Той май не е добре,

една си е посоката... А аз не съм дете.

Сервират ни вечерята. И вино. Ха сега!

Загубила дар слово кат' статуя мълча.

Наздравицата, първата, е вдигната за нас,

а аз се назландисвам и пак си правя пас.

"А, бе, младежо - мисля си - тук не е Холивуд.

Такава връзка с какичка е истински барут."

Но само мисля, трая си. Е, той е хубав мъж.

И цяла вечер спрягам си "разцъфналата ръж"...

Потегляме към вкъщи, в колата пак мълча.

Пред входа като слезна, въх, как да се държа?

Зарових си във чантата за ключовете пусти -

така избегнах срещата със неговите устни.

Успях да се измъкна, а бях си омагьосана,

омекнала от виното... Разминах се на косъм...

Усмихна се, разбрал ме и само тихо рече:

- Дано да ме сънуваш... До утре... Лека вечер...

Със виното, с целувката, до тук се справих борчески.

Дали пък утре вечер да не подходя творчески???

Автор: andrina_mark

---

Сподели :