Честита Новата 2013 година !

 Всеки ден е Нова година.
 Всяка сутрин като се събудим, ние започваме нов живот и всяка вечер като си лягаме, ние не знаем дали ще се събудим отново.
 Затова нека бъдем благодарни за това, което ни е дадено сега. За всеки човек в живота ни, за всяка мечта и всяка възможност да опитаме отново, за всяка нова година, за всеки нов ден, за всяка глътка въздух и за всеки нов миг, който ни е отредено да посрещнем в този свят.
 Бъдете благословени и нека божествената сила на любовта, съчувствието и благодарността да е вашата пътеводна светлина и духовна опора през дните и нощите ви!

 Весело посрещане на 2013!

 Пожелавам за всички ни да донесе озарение и благодат в умовете и душите ни!

НАЗДРАВЕ !

---

Сподели :

 

Силните плачат сами

Силните плачат сами. 

Не ръкомахат. Не викат. 

В гръб не забиват ками. 

И не се кланят на никого. 

Те овладяват света, 

без да си губят душата. 

Ала вървят и вървят

само напред и нататък! 

Въпреки вечния страх. 

Въпреки всяка измама. 

Никой не може без тях. 

Рамо за силните няма. 

Те знаят как да простят, 

Как на доброто да служат. 

Те не поглеждат назад

 И не говорят ненужно. 

Те са внезапни искри 

От небесата дарени. 

Тяхната воля твори 

нови, незнайни вселени. 

Въпреки цялата мъст 

И доживотната завист -

 още влекат своя кръст 

и до безкрай се раздават. 

Мъката не ги ломи.

 Прави ги по- всемогъщи 

Силните плачат сами. 

Но времената обръщат.

/автор: Веселина Атанасова/

---

Сподели :

 

Магаре

Един ден магарето на един земеделец паднало в кладенец. Животното ревало жално в продължение на часове, докато земеделският стопанин се опитвал да измисли какво да прави. Накрая той решил: животното било старо и по-добре да зарови кладенеца заедно с него. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан,така или иначе просто не си струвало да изтегли магарето.

Той поканил всичките си съседи, за да дойдат и да му помогнат. Всички те хванали по една лопата и започна да хвърлят мръсотия в кладенеца. В началото магарето разбрало какво се случва и зaревало ужасно. След това, за учудване на всички, то се успокоило.

След няколко лопати земеделеца не се стърпял и най-сетне погледнал надолу в кладенеца. Той се учудил на това, което видял. С всяка лопата мръсотия, която удряла гърба му, магарето правело нещо невероятно. То се изтръсквало от пръстта и се качвало една стъпка нагоре.

Тъй като съседите на земеделеца продължавали да хвърлят лопата след лопата пръст по гърба на животното, то продължавало да се изтръсква и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса  Много скоро всички били изумени, когато магарето се показало над ръба на кладенеца и щастливо хукнало!

Поуката:

 Живот много пъти е лопата мръсотия върху вас, всички видове замърсявания. Трик за измъкване от кладенеца е да се отърсите от това и да изкачите една стъпка нагоре. Всеки един от проблемите ни е трамплин. Ние можем да се измъкнем от най-дълбоките кладенци просто ако не спираме, ако не се предаваме никога!
 Отърсете се и ... стъпка нагоре.

Запомнете петте прости правила за да бъдете щастливи:

1. Освободете сърцето си от омраза - Простете.
2. Освободете ума си от тревоги.
3. Живейте скромно и оценявайте това, което имате.
4. Дайте повече.
5. Очаквайте по-малко от хората, но повече от себе си.

Имате две възможности ... да се усмихнете и да затворите тази страница,
или да споделите с някой друг тази притча

---

Сподели :

 

За Коледа

Купи ми за Коледа ново сърце,

че старото вече е сдало багажа -

не трепва, не чувства и вече не ще,

дори и на мене, две думи да каже.

Лежи и не мръдва - същински мъртвец.

И никаква болка, и никакъв трепет...

Навярно убих го моя врабец -

от толкова чувства си го повредих.

Купи ми за Коледа кошче с мечти -

купчинка от мохерни цветни кълбета.

Да имам с какво, когато вали,

да кърпя и да си наплитам небето.

Не искам големи - не са ми по ръст

(джудже си останах дори във мечтите).

Мечти за човече по-малко от пръст,

което на по-невъзможни налита.

Купи ми за Коледа още живот,

че този кроих го погрешно - не стигна.

Все мислех, че имам от него, а то...

Надникна и свърши преди да премигна.

Купи ми за Коледа тези неща.

Нали ме попита какво да ми купиш?

Да, знам, че е трудно, но тези избрах.

Нали не очакваш да ревна за кукла?

Регина (Радост Даскалова)

---

Сподели :

 

Голямата любов

Голямата любов е като буря,

внезапно връхлетяла сила дива 

Опустоши сърцето ти,отмине,

а после тишината те убива.

За нея пишат се романи

с безброй сюжети или теми

Но никой ,никъде не казва,

че тя душата ти отнема.

Поета пише ,че деца не ражда,

но рани незарастващи остава

И макар,че извисява те до Бога,

тя нищо,никога не дава.

Оставя те със длани празни

в душата си да ровиш,да линееш

На чудеса да се надяваш разни,

отново да я срещнеш да копнееш.

ВЕРА ИЛИЕВА

---

Сподели :

 

Ще ме обичаш ли ?

Ще ме обичаш ли още когато

времето остави своя отпечатък по мен

и вместо косите красиви от злато

по лицето се спуска сивкав сатен?

Ще ме обичаш ли още когато

Морно към тебе протягам ръка

и вместо парещо лято

докосваш студена есен-жена?

Ще ме обичаш ли още когато

тревогите ясно по лицето личат

оставили своята диря безжално

там,където докосваше нежната плът?

Ще ме обичаш ли още когато

живота с последни ласки ме обгръща

и едничката ни радост – децата

към свидната ни младост ни връщат?

Ще ме обичаш ли...?

(копирано от нета)

---

Сподели :

 

Спомен

Болезнено зелена тишина,

в която аз от птици оглушавам.

И въздух, като тяло на жена,

безплътна като сън върху морава.

Къде съм слушал този птичи свод?

Кога съм любил това тяло синьо?

Дали в предишен някой свой живот,

през който пак от тука аз съм минал

като душа или пък като плът?

Като какво - дори не помня вече!

Но сигурен съм, нейде в своя път

и тук съм бил в една такава вечер.

С уста съм дъхал тая тишина.

Със глас съм трупал тоя въздух звънък.

Със плът съм любил някаква жена,

безплътна като този залез тънък.

И днес, макар и нов, макар и друг,

за тях се връщам в този свят огромен.

За тях. И като вятъра оттук

минавам, за да взема своя спомен.

Д. Дамянов

---

Сподели :

 

Когато си тръгнем

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни търсят сметка за парите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни броят грамотите, колите.

Когато си тръгнем от този живот,

не ще ни отчитат тъгите, сълзите.

Когато си тръгнем от този живот,

значение няма и броят на дните.

Когато си тръгнем от този живот,

все тая е с колко венци сме окичени

и колко сме жертвали кръв или пот.

Едничко е важно -                        .

                           ДАЛИ СМЕ ОБИЧАЛИ!

автор: Мадлен Алгафари

---

Сподели :

 

Тайната на старостта

В първия учебен ден професорът ни се представи и ни накара да сезапознаем с някого, когото не познавахме дотогава. Огледах се, а в същото време една ръка докосна рамото ми – това беше възрастна дама, чиято усмивка караше цялото й същество да грее. 

Тя каза: „Здравей, хубавецо, казвам се Роуз и съм на 87 години, мога ли да те прегърна?”

Засмях се и казах: „Разбира се! Какво правиш в колежа на тази невръстна възраст?” 

Тя шеговито отговори: „Тук съм, за да си намеря богат съпруг, да се омъжа и да си родя две деца”. 

„Не, сериозно“ – попитах аз. Любопитен бях да узная какво я е мотивирало да приеме това предизвикателство на нейната възраст. 

„Винаги съм искала да завърша колеж .” 

Станахме приятели и често си говорехме. Удивителни бяха нещата, които ми казваше тази „машина на времето” и това, че споделяше опита си с мен. Тя се сприятеляваше с всички, с които се запознаваше и живееше на пълни обороти. В края на семестъра я поканихме да говори на банкета ни. Никога няма да забравя онова, което ни каза тя:

„Ние не спираме да играем защото сме остарели – остаряваме, защото спираме да играем.“

Има четири тайни, за да останеш млад, щастлив и да постигаш успех. Трябва да се смеете и да намирате нещо смешно всеки ден. Трябва да имате мечта. Когато изгубите мечтите си – умирате. Наоколо има толкова много умрели хора, които дори не знаят, че са умрели. Има огромна разлика между това да остарееш и да пораснеш.

Ако сте на 19 и лежите в леглото една година и не създадете нищо, ще станете на 20 години. Аз съм на 87 и ако направя това, ще стана на 88. Всеки може да стане по-възрастен. За това не се изискват талант и способности. Идеята е да растеш и непрекъснато да намираш възможности за промяна. Не съжалявайте за нищо. По-възрастните съжаляват не толкова за това, което са направили, а за това, което не са. Единствените, които се страхуват от смъртта са тези, които са изпълнени със съжаления.

След една година Роуз завърши колежа. Една седмица след завършването му тя почина в съня си. Над 2000 колежани бяха на погребението й, за да почетат жената, която ни учеше с примера си, че никога не е твърде късно да бъдеш това, което можеш да бъдеш.

ПОМНЕТЕ, ДА ОСТАРЕЕШ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА ПОРАСНЕШ – ЗАВИСИ ОТ ТЕБ.

---

Сподели :

 

Забравих си чадъра

Забравих си чадъра. Теб не съм.

Теб никога не мога да забравя.

Ноември е. Дъждът се лее вън

и всяка капка в локва кръг оставя.

Прескачали сме локви и преди.

От малки. Ето, още го умеем.

Комините въздишат черен дим.

Студено е. Ще го преодолеем.

Чадърите са нужни за разкош.

Но ти си цялата за мене блясък.

Следите ни са мокри тази нощ.

Различни са от тези върху пясък.

Но в кръгове любовни всеки дъжд

следите ни по локвите превръща.

Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж

достатъчно е само да прегръща.

автор Добромир Банев

---

Сподели :

 

Бяла като цвете

Понякога си бяла като цвете,
и често те ранява някой друг.
Приличаме си много ние двете.
И знам, че вече нямам място тук.

Поглеждам те - стоиш сега и търсиш
едничък знак. И пак ще продължиш.
Обидата, тъгата ще изтърсиш
и тежки думи знам ще премълчиш.

А вятърът те гони. До полуда.
Играе си с косите ти в деня.
Недей да се преструваш ти на друга,
а себе си бъди. До сутринта.

Прекрасна си. И толкова ранима.
Защо не си признаеш и това?
Аз знам, че сила в тебе има,
но нека си останеш пак ЖЕНА.

Жените са тъй крехки в свойта сила
и често го забравят. Но вървят.
А ти си цяла нежността покрила.
По твоя път пак лилии цъфтят.

Десислава Церовска/Звезда Христова/

---

Сподели :

 

Ключ

Копняли са ме толкова ръце

и още толкоз погледи ме пиха.

Не стигнаха до моето сърце,

защото ключ за него не откриха.

С какви ли не ключета не опитваха -

със външност, физика, галантност, ум,

а други пък с богатство ме оплитаха,

с престиж и власт…Излишен шум!

Не сетих как невинното амурче

прободе ме със твоите ръце!

Сърцето много лесно се отключва,

когато се отключва със Сърце!

Неизвестен автор

---

Сподели :

 

Животът скрит е ...

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Автор: Дамян Дамянов

---

Сподели :

 

Когато си до мен

Когато си до мен, усещам шепота на вятъра,

уханието на дървета и цветя

Пренасям се под купола на шатъра,

във който са събрани всички чудеса

Когато си до мен, ме изпълва тиха радост,

забравям всичко лошо на света

Издигам се на гребена на вечна младост,

политам на вълните на страстта

Когато си до мен, аз всичко мога —

дори и невъзможните неща

Присъствието ти за мен е дрога —

вълшебен еликсир на любовта

Когато си до мен, е толкова красиво —

ръцете ти излъчват топлина

Забравям ежедневието сиво,

превръщам се в море на нежността…

Автор: Марио Кроненберг

---

Сподели :

 

Чакам те

Ще те чакам хиляда години.

Ти нали затова ме избра?

Ще намеря хиляда причини

да живея и да не умра!

Ще настъпват големи промени,

ще се сменят слънца и луни,

ще пресъхват морета,но в мене

нищо няма да се промени.

Ще си взема за четене книга,

ще отглеждам в саксия звезда,

ще живея сама-ще ми стига

малко въздух и малко вода.

Трубадури,поети,пройдохи

ще се спират под моя балкон.

И мъже от различни епохи

ще ми правят любовен поклон.

Но ще бъда сурова и хладна.

Ти нали затова ме избра?

Ще остана докрай безпощадна,

само с тебе ще бъда добра.

Всяка лоша мълва ще отмине,

ще ни срещне добрата съдба.

Ще те чакам хиляда години

ако ти пожелаеш това......

Автор: Ралица Георгиева

---

Сподели :

 

Кой любовта ще принесе

 Умра ли, кой ще слуша сред тревите

 протяжната цигулка на щурците?

 И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?

 И кой дъга ще опне в свода гол?

 И кой разплакани скали ще гали,

 и кой бедра - поляни засияли?

 И кой ще шепне нежно на коси,

 чиито блясъци нощта гаси?

 Погълне ли ме вечната забрава,

 кой страх на лешоядите ще всява?

 И кой ще вдигне храм от ругатни

 на моите надежди в съсипни?

 И стиснал зъби, онемял до смърт,

 кой любовта ще пренесе отвъд?

автор: Ласло Наги

превод: Григор Ленков

---

Сподели :

 

Отивам си

Отивам си. Но, моля те, не страдай! 

Не се измъчвай и не се кори. 

Не си виновна ти да стигна в ада 

и огънят му жив да ме гори. 

Не си виновна ти, не си виновна! 

Виновен е светът със хорски бяс, 

със тази пяна мръсна и отровна, 

изсипана зловещо между нас. 

Виновно е навярно битието, 

което изкопа между ни ров, 

което в злоби, в сметки ни помете 

и не остави място за любов. 

Отивам си. Но ти не ме изпращай! 

Бих всичко друго преживял, освен 

разплаканите ти очи - две цеви страшни 

със два куршума - две сълзи след мен.

Дамян Дамянов

---

Сподели :

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!

Д.Дамянов

---

Сподели :

 

Tango

Танго

/Лара Фабиан/

Какво, по дяволите, правя тук...?
Потъвам в теб...
Колко е часът... и какъв огън ме дави...?
Не зная дали е тъмно или светло.
Кожата ми лепне за червеното в кръвта ти,
която се движи... и тече към мен.
Танцувам... и воювам.


Увивам глезените си около теб.
Краката ми се прегъват...
Заобикалям бедрата ти, 
а ти разиграваш своя реванш по хълбоците ми...
Напразно се моля, а ти се смееш.
Утоляваш жаждата си. 
Танцувам... или воювам?
Не зная... не зная...


Танго,... моя любов,
причиняваш ми болка, но съдбата ми е
удоволствието, което ме разкъсва,
когато тялото ми се огъва...
Танго,... моя любов,
животно или матадор...
Един от двама ни е по-силният,
когато тялото ми се извива.


Но съмнението се впива в мен...
Чувствам се като беглец.
Животът ме бута към състезанието.
Тялото ми те отблъсква. 
Твоите движения ме подсещат,
че нямаш правата над мен, които ти дължа.
Танцувам... и воювам.


Но как да кажа - на кого - чия... и коя съм?
Когато да принадлежа единствено на теб е предизвикателство...
А ако ти кажа, че не си само ти?
Танцувам... ти се бориш.
Танцувам... ти се бориш...


Танго,... моя любов,
причиняваш ми болка, но съдбата ми е
удоволствието, което ме разяжда,
когато тялото ми се извива...
Танго,... моя любов,
животно или матадор...
Един от двама ни е по-силният.
Танго,... любов моя...


Танго,... тялото ми
все още не ти принадлежи.
И ако душата ми се справя, 
то тялото ми се огъва...
Танго, танго, танго...

---

Сподели :

 

Образцов човек

ОБРАЗЦОВ ЧОВЕК

Дулинко ДУНЕВ

Сънувах сън:
от времена отминали
при мен дойде забравена любов...
Отдавна бяха чувствата изстинали,
отдавна бях зрял, и образцов.
Отдавна ставах в шест
и през прозореца
ругаех сипналото слънчево сребро,
след туй доспивах си над нова кръстословица
на старото, излъскано бюро.

Отдавна знаех как подир заплатата
ще пийна чашка с някой мой събрат,
а после честно ще се пъхна под юргана
да укрепя семейния си свят.

Отдавна страсти, 
грижи
и вълнения
в красивата си вила бях вградил
и влюбен бях – без ревност и съмнения –
във вносния си нов автомобил.

Затуй
когато влезе най-безочливо
в съня ми старата, 
забравена любов,
аз се събудих.
Да!
Събудих се нарочно.
За да остана и в съня си образцов.

Из стихосбирката „Образцови хора”, Варна, 1987 г.

---

Сподели :

 

Къде изчезна добротата ?

Къде изчезна добротата?

Измислица ли беше тя?

Или приказка ,която

не съществува на света?

Край мене тя довчера беше-

усмивка, поглед, топла длан.

Стопи ли я кошмарът днешен

в света, от злото разлюлян?

Животе мой, какво ми носиш?

Защо, от мъката люлян,

светът е пак окаян просяк,

прострял за милостиня длан...

Наоколо ми - бедни, гладни...

Свят и нещастен, и голям.

Душата само хляб грамаден-

все още мога да му дам.

Но той със присмех гледа в нея.

Какво пък, тайно се теша:

все някога ще огладнее

светът и за троха душа.

Дамян Дамянов

---

Сподели :

 

Светът е хубав, светът е чудесен!

Ако понякога ти дотежи

от чужди обиди и чужди лъжи,

ти не замлъквай, ти не тъжи -

тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от моята песен!

Нищо, че някой кръгъл глупак

днеска по пътя подлага ти крак.

Пей и със песен го ти накажи.

Тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от моята песен!

Своята радост на друг разкажи,

своята рана сам превържи.

Твоята песен със друг те сближи.

Тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от твоята песен...

 Недялко Йорданов

---

Сподели :